Атомната бомба

Атомната бомба е ядрено оръжие първо поколение. Второ поколение са водородните бомби. Като се изменя формата на заряда и се манипулира с други конструктивни елементи, енергията на взрива може да се преразпредели в полза на един от поразяващите фактори - тогава се получава ядрено оръжие трето поколение, което е изключително опасно с възможността на единица площ да се концентрира насочена срещу цел поразяваща енергия, 1000 пъти по-голяма от тази на най-мощните атомни и водородни бомби!
Първият образец ядрено оръжие трето поколение, неутронната бомба, отдавна е създадена. При взрива й от епицентъра изригва необикновено мощен поток от бързи неутрони, които поразяват предимно живата сила. Танковете и сградите остават непокътнати. През 1991 г. президентът Буш реши да ликвидира всички артилерийски снаряди и бойни глава заредени с неутронни заряди. Сиреч, вече не съществува опасността от неутронно оръжие. Де да беше така!
Има вероятност САЩ да използват неутронни бойни заряди в бъдещата национална противоракетна отбрана. А и Китай притежавал тези технологии. Има и още нещо.
Неотдавна американски и руски учени се заеха съвместно да разработят проект на устройство за получаване на евтина енергия на синтеза. Чрез използване на скромно количество взривно вещество - примерно 45 кг, химическата енергия да се превърне във "висша степен интензивна електрическа пулсация". Тази пулсация трябва да породи мощно магнитно поле, което на свой ред да пресова смес от деутерий и тритий (тежки изотопи на водорода) и да предизвика реакция на термоядрения синтез. Бяха проведени съответни експерименти.
Вероятно ще минат години, преди задачата на тези усилия - получаване на обилна и евтина енергия - да бъде изпълнена. Но преди това руските и американските учени всъщност са изобретили устройство, което може да бъде употребено на бойното поле или в акциите на терористите. Според специалисти това, което успешно е изпитано, носи всички отличителни белези на неутронна бомба на "чистия синтез" и то може да има изключително малки габарити.
Засега устройствата, с които се експериментира, са грамадни, но в перспектива едно бойно устройство, изградено на принципите, които се експериментират за мирни цели, би имало габаритите на дипломатическо куфарче. Един "тих" неутронен взрив около Белия дом и в центъра на Вашингтон почти цялото електронно оборудване ще излезе от строя, а правителството ще бъде ликвидирано. Естествено Русия и САЩ знаят за тази опасност и работят в пълна тайна.

"Супер-ЕМИ"

ЕМИ означава електромагнитно излъчване. То привлича вниманието, когато през 1946 г. изследователите взривяват експериментални ядрени заряди на открито. След всяко избухване приборите регистрират мощен поток електромагнитни вълни. После е установено, че тези импулси силно поразяват електромагнитната апаратура, линиите за връзка и електроснабдяване, радио- и радиоелектронните станции на огромни разстояния. Веднага е пресметнато, че ако един заряд с мощност 10 мегатона експлодира на височина 300 км над географския център на САЩ - щата Небраска - ще бъде нарушена работата на радиоелектронните средства на цялата територия на страната за време, достатъчно да се срине ответният ракетно-ядрен удар.
Тогава възниква въпрос, а не би ли могло над Земята да се взриви бомба, която не само да излъчи електромагнитен импулс, но той да бъде фиксиран над определена цел, сиреч не би ли могло да се създаде "Супер-ЕМИ"?
Главният въпрос е как да се усили поразяващото действие на "Супер-ЕМИ", т. е. да се увеличи амплитудата на импулса? Процесите са скоротечни. Как за няколко микросекунди стремителният поток енергия, който се отделя при ядрения взрив, да бъде предаден в енергообразуващо устройство, преди то самото да бъде разрушено? Донеотдавна това бе почти неразрешима задача, но някои експерименти дадоха кураж на учените да считат, че тя е напълно изпълнима.
Съществува вариант ядрен взрив да се възпроизведе в контейнер, от който в определено направление да се излъчи сноп енергия. Експерименти се проведоха в американската национална лаборатория "Лоуренс", щата Калифорния.
Днес учените са категорични, че е напълно възможно да се създаде устройство, което да фокусира електромагнитната енергия от ядрен взрив върху малка площ. Заряди, отрано разположени в Космоса, биха могли в определен момент да бъдат задействани и да изстрелят изпепеляващ сноп, който да изведе от строя системата за държавно и военно управление, междуконтиненталните ракети на позиция под земята, радиолокационните възли и прочее. При определена интензивност снопът може да предизвика пожари или просто да "изпържи" хората.
В някои лаборатории започнаха да създават неядрени, конвенционални микровълнови бомби. Експериментални образци бяха използвани по време на операция "Пустинна буря". "И"-бомбата, употребена над Югославия за парализиране на електрооборудването, е един от видовете конвенционално микровълново оръжие. Тя отделя електромагнитен импулс, сравним с този, който се получава при ядрен взрив. Поне така писа британският вестник "Нюз ъф дъ уърлд".

Заряди със свръхмалка мощност

За първи път ядрен заряд със свръхмалка мощност е изпитан от САЩ на 3 февруари 1987 г. Мощността на класическата атомна бомба се измерва с килотонове тротилов еквивалент, на водородната - в мегатонове. В случая става дума за ядрен взрив с мощност, еквивалентна на взрива от 10 до 50 тона тротил. Така бе съобщено официално. Това примерно е равно на една хилядна от мощността на заряда, разрушил Нагасаки. Стана ясно, че се разработва ново поколение малки ядрени заряди: "микронюк", с тротилов еквивалент 10 тона, предназначени за разрушаване на подземни бункери, "мининюк" с еквивалент 100 т - за борба с ракетите, и "тайнинюк" с еквивалент 1000 т - за удари по сухопътните войски. Оръжието е опасно и с това, че експериментите с него не може надеждно да се следят с приборите за контрол. И още нещо, с малко повече фантазия слаб микроядрен заряд може да се вкара в една високоточна крилата ракета или управляема авиобомба от рода на онези, които бяха експериментирани в Персийския залив и във войната срещу Югославия. Снабдени с изкуствен мозък, с ювелирна точност те ще намират своите цели и миг преди да ги унищожат с локален "тих" ядрен взрив, ще предадат по ефира тяхното видимо изображение за спомен. Тъкмо това прави ядреното оръжие трето поколение "приемливо", а високоточната технология подсилва изкушението един ден то да бъде употребено, без да заплашва Земята с апокалипсис.
Според едно изявление на академик, генерал-лейтенант от авиацията Е. И. Негин, един от съавторите на водородната бомба, руските учени вече са създали ядрено оръжие трето поколение. Мощността му е нараснала над два пъти, а масата е намаляла сто пъти!

"Ядрена къртица"

Руските учени Е. Фьодоров и М. Кокоев смятат, че е възможен скрит начин за доставяне на ядрени заряди под целта. Подсказала го е историята на военното изкуство. Става дума за методите на подземно-минната война, приложени за пръв път от турците през 1453 г. при обсадата на Константинопол. След това през 1552 г. руснаците взривяват барутни заряди в прокарани под крепостните стени на гр. Казан тунели и постигат победа.
Днес, когато ракетите за броени минути преодоляват хиляди километри, да се говори за доставяне на ядрени заряди под земята изглежда смешно. Но нека да не бързаме. Първо, защото средствата за отбрана срещу ракетите непрекъснато се усъвършенстват и второ - постиженията на сондажната техника откриват най-неочаквани перспективи.
Съвременните автономни средства не могат да пробият тунел с диаметър около един метър и дължина хиляди километри главно поради енергетичните ограничения. Но дали не е възможно да се приспособи един миниатюрен ядрен реактор? Неговата енергия, смятат авторите на идеята, би могла да бъде напълно достатъчна. Ще възникнат множество проблеми, например с охлаждането, но Фьодоров и Кокоев предлагат начин да се използва подземната вода. Една "ядрена къртица", която работи в полуавтоматичен режим, би могла да създаде подземен канал с дължина стотици километри с добре укрепени стени. Там, под територията на вероятния противник, отрано може да се заложат ядрени заряди.
Възниква въпрос, а няма ли противникът да засече собствените шумове на "къртицата"? Според авторите на идеята това е възможно само ако предварително се знае трасето. А при дълбочина 300 м едва ли някой би могъл да "подслушва".

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

БЛАГОВЕСТ ( 60) на 30 Април 2008
ДОСЕГО НЕ БЯХ ЧЕЛ ЗА ЯДРЕНАТА БОМБА НО ТОВА МИ СЕ СТРУВА МНОГО ИНТЕРЕСНО