Слабо ядрено взаимодействие

Слабото взаимодействие и обединяването му с електромагнитното В слабото взаимодействие участват всички лептони и кварки и техните античастици. Най-известният пример за слабо взаимодействие е β-разпадането на ядрата.n p + e- + ν Разпаданията, дължащи се на слабото взаимодействие са много по-бавни, отколкото тези, свързани с електромагнитното и силното. Характерното средно време на живот на частици, които се разпадат с помощта на силното взаимодействие е 10 ^-24 s, с помощта на електромагнитното — 10 ^-21 s, докато при слабото взаимодействие това време е около 10 ^-10 s . Слабото взаимодействие има и изключително малък радиус на действие — r 0 ≈ 2,10 ^-18 m, т. е. почти 3 порядъка по-малък от този на силното взаимодействие — 10 ^-15 m . Революция в разбирането на слабото взаимодействие предизвиква откритите в ЦЕРН реакции от типа ν μ + N ν μ + N където N е нуклон. В началното и крайното състояние на тази реакция присъстват едни и същи частици, а взаимодействието е очевидно слабо, защото в него участва и неутрино. Този тип реакции потвърждават хипотезата на Глешоу, Салам и Вайнберг, според която слабото и електромагнитното взаимодействие могат да бъдат обединени в едно, ако се предположи, че носители на слабо взаимодействие са 3 масивни бозони W ± и Z 0 , а на електромагнитното е безмасовият фотон. Откриването на W ± и Z 0 бозоните беше триумф за обединената теория на слабото и електромагнитното взаимодействие. По предложение на Салам днес тя често се нарича теория на електрослабото взаимодействие.