Някой факти за радиацията

НЯКОИ ФАКТИ ЗА РАДИАЦИЯТА
От земята и атмосферата се излъчва естествена радиация. Нивото на тази "фонова" радиация варира според мястото. Тя е част от околната среда, към която човекът е адаптиран. Но като много други неща, радиацията може да бъде както полезна, така и вредна. В големи дози радиацията е вредна. Има доказателства, че в малки количества радиацията е безвредна. Радиацията от ядрените реактори е подобна на естествената радиация, но е по-силна. В ядрените централи има биологична защита, която ограничава тази радиация и гарантира безопасността на милиони хора, живеещи в близост. Обикновено 90% от радиацията, на която сме изложени, е естествена, а 10% получаваме по медицински път. Облъчването с радиация от ядрените централи е нищожно.

ЧЕРНОБИЛ: МИТ И РЕАЛНОСТ
Аварията в Чернобил през 1986 г. е единственият ядрен инцидент с човешки жертви, който вся страхове относно ядрената безопасност. Но чернобилските реактори са недостатъчно добре проектирани - слабата система за безопасност не предпази от човешка грешка. За разлика от Чернобил, инцидентът на Три Майл Айлънд в САЩ, при който няма пострадали, е неутрализиран от системата за безопасност, която сега е световен стандарт. Реактори като чернобилските вече не се използват или са модернизирани. Днес подобни реактори не се строят. С помощта на най-добрите експерти по радиация в света ООН изследва ефектите на чернобилската катастрофа върху здравето, извън рамките на първоначалните 31 жертви. От 1 800 случая на рак на щитовидната жлеза след аварията повечето са излекувани успешно. Освен тях, 15 години по-късно, няма доказателства за увеличаване на случаите на рак в района на Чернобил. Смята се, че аварията още може да причини 3 000 смъртни случая от рак в напреднала възраст. Но този малък брой не може да се отчете от статистиката. Заключенията на ООН не омаловажават станалото в Чернобил. Но те опровергават сензационните съобщения и спомагат събитието да се погледне в контекст.

Всяка година инциденти при въгледобив и експлозии на газ причиняват смъртта на хиляди хора. Тези злополуки са толкова чести, че рядко се отразяват от медиите. Броят на жертвите само при един инцидент в мина вероятно ще е по-голям от този на загиналите в цялата история на ядрената енергетика. Използването на традиционни горива замърсява въздуха, което вреди на здравето най-много. Според Световната здравна организация (СЗО) замърсяването причинява близо три милиона смъртни случая на година. Предвижда се, че броят на смъртните случаи, свързани с употребата на конвенционалните горива, ще се утрои до 2025 г. Подобна заплаха за здравето - равняваща се на 600 аварии от типа на Чернобил на ден, надминава най-песимистичните теории за вредното влияние на ядрената енергия.


ПОСТИЖЕНИЯ В ЯДРЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ
Въпреки че аварията в Чернобил навреди на репутацията на ядрената енергетика, тя доведе до въвеждането на строги системи за безопасност в атомните централи. От основаването си през 1989 г. Световната организация на ядрените оператори (WANO) насърчава новата култура на ядрена безопасност. Чрез дипломация в частния сектор, WANO създаде международна мрежа за технически обмен между страните, които произвеждат ядрена енергия. Днес всеки ядрен реактор в света е подложен на наблюдение в системата на WANO за взаимна инспекция. Проверките следят дали реакторите отговарят на изискванията за безопасност на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ). 
Напредъкът в това отношение е безспорен. В повечето атомни централи съществените проблеми, свързани с безопасността, са сведени до нула. Според закона отговорността е в ръцете на собствениците на атомни централи. В САЩ те са обединени в застрахователна мрежа, която не се финансира от данъкоплатците. 
Днес ядрените централи са изключително безопасни, както за работещите в тях, така и за всички останали. При превозването на ядрени материали се използват висококачествени контейнери, които могат да устоят на огромен удар. Над 20 000 контейнера с отработено ядрено гориво и високовредни отпадъци са пренесени безпроблемно на общо разстояние от 30 милиона километра. При превоза на тези и други радиоактивни субстанции - за целите на науката, медицината и ядрената енергетика, не е имало случаи на опасно изпускане на радиация.
 





{START_COUNTER}